ПРИТЧАТА
„ЗА НЕПРАВЕДНОТО БОГАТСТВО”
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА:
16:1 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
16:2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
16:3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
16:4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
16:5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
16:6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
16:7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
16:8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
16:9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
16:10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
16:11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
16:12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
16:13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
16:14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
16:15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
НЕПРАВЕДНОТО БОГАТСТВО
Е, ЧЕ, НЕ Е, НАШЕ, НИЩО!
ВСИЧКО Е СОБСТВЕНОСТ
НА БОГ
„ ...ОТ МОЕТО НА МЕНЕ ДАВАТЕ...”
ДА СИ СПЕЧЕЛЯ НЕПРАВЕДНО БОГАТСТВО ЗНАЧИ:
ДА ВЗЕМА БЕЗ ДА СЪМ ЗАСЛУЖИЛ ОТ ЧУЖДОТО-БОЖИЕТО-БОГАТСТВО=ВЯРАТА НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА.
АЗ СЪМ НАСТОЙНИК =УПРАВИТЕЛ НА НЕЩО , КОЕТО НЕ Е МОЕ (ТО Е НА БОГ) И КАТО ВЗЕМАЩ НЕЩО ОТ БОГ----- СЪМ В СЛУЧАЯ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ... НО БОГ СЕ РАДВА ДА НАПРАВЯ ТОВА
---ТА НАЛИ ГОВОРИ С ПРИТЧИ В МОМЕНТА НА ДЕЙСТВИЕТО...ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ПУКА 16 глава 1ст.
( преди това са
- Притча за блудния син
- Притча за изгубената овца
- Притча за поканените на голямата вечеря
- Притча за синаповото зърно и кваса
- Притча за безплодната смокиня)
БОГ, КОЙТО Е СОБСТВЕНИК НА ВСИЧКОТО БОГАТСТВО-----ДОРИ ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА МИ КАЗВА :
„ ВЗЕМИ СИ ОТ ТОВА БОГАТВО ТО Не Е ТВОЕ , НО АЗ СЪМ СЪГЛАСЕН ДА СЕ ОБОГАТИШ... С МОИТЕ ПЛОДОВЕ : ВЯРА НАДЕЖДА И ЛЮБОВ...
ВЗЕМИ СИ СЕГА...ТОВА ЩЕ ТИ ТРЯБВА ПОСЛЕ В ТРУДЕН МОМЕНТ”
нека видим как свършва притчата обяснена от самия Исус Христос...
Лука 16гл.1-9ст.
10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11. И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
Бог ни говори, че ВСИЧКО. което имаме е негово и че ни е поверил това наше богатство, за да печелим приятели!(ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ 20ГЛ. 19,20 СТ.)
Щом проумеем това нещо и го възприемем със сърцето си, Той е верен да ни употреби за делото си.
Ако сме му верни с малкото, което имаме, Бог е верен да ни даде и голямо.
ИСУС КАТО ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА НЕ БЕШЕ СОБСТВЕНИК НА НИЩО ОСВЕН ЛИЧНИТЕ ДРЕХИ.
МАГАРЕТО , С КОЕТО ВЛЕЗЕ В ЕРУСАЛИМ НЕ БЕШЕ НЕГОВО ДОРИ ( НИТО ПЪК ЛУКСОЗНО).
ПОГРЕШНА Е ПРАКТИКАТА ДА ПРАВИМ БИЗНЕС = ПАРИ НЕ ПО БОГА И ПРАВИЛАТА МУ.
МНОГО ДУХОВНИЦИ ПРИЕМАТ МРЪСНИ ПАРИ (ОТ НЕПРАВЕДНО БОГАТСТВО)...ТОВА НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНО ОТ БОГ.
